Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Ще ви разкажа

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Ще ви опиша безусловно автентичен случай, извънредно индикативен за технологията на целия обществено-политически спор у нас. Но да стартираме по-отдалеч.

Как е озаглавил св. Паисий Хилендарски своя труд – „ История слаВЯнобългарска “ или „ История слаВнобългарска “? Не се смейте, в общественото пространство има и такава конспирация. Тя не е от през вчерашния ден и в случай че желаете, потърсете и се запознайте по-детайлно с нея. Тук няма да го вършим, тъй като не е тематика на сегашния опус. Ще кажем единствено, че това е следващ патриотарски опит (казвам „ патриотарски “, тъй като родолюбив е нещо напълно друго) за национална хиперидентичност, срамно съизмерима с тази на така наречен „ македонци “. Тезата е, че зли сили (дали не и самият Путин!) са фалшифицирали заглавието на „ историйцата “, с цел да го турят в услуга на панславянската концепция и в същото време да му лишават достоверното великолепие, заложено от самия създател. Не съм чул в старобългарския, черковнославянския или възрожденския (Паисиев) език да съществува дума „ славнобългарски “ или нещо от този жанр, просто такава дума не е разумна, не се вписва в езика. Но както и да е. Сега не приказваме за това, а за нещо напълно друго

Попаднах на забележителна обява във фейсбук, споделена с горделивост и с мутронатривателно възприятие от десетки хора: „ Виждате ли, а!!! Имате ли да кажете нещо?!?!?... “. Публикацията съставлява фотография на титула на известното академично издание на Паисиевата история (1914) под вещата редакция на проф. Йордан Иванов и се популяризира за да ни разяри от следващото посягане върху българското историческо великолепие, а точно заменянето на „ славнобългарска “ със „ славянобългарска “. Намерих и първоизточника – достоен господин с костюм, вратовръзка, очила и напълно рационален тип. Заглавието на факсимилето е „ ИСТОР IЯ СЛАВ ѢНОБОЛГАРСКАЯ “, а коментарът на рационално изглеждащият господин с вратовръзката е следният:

„ Нека българите знаят, че Паисиевата история е " Славьнобългарска ",а не " славяно - българска "... “.

„ Нека българите знаят! “, а? Какво ще кажете? Звучи като обръщението на Фердинанд при оповестяване на манифеста за независимостта: „ Българи!!!... “. Информацията, която следва и двата случая е от съдбоносна значимост!

Думата „ славьнобългарска “ е още по-нелепа и от „ славнобългарска “, няма никакво лингвистично съображение на това място да има огромен или дребен ер. Абе, проверявайте си каквото там пишете, бе! Помня по какъв начин едно до дъно обзето от патриотарска възбуденост момиченце беше написало нещо от рода на „ Богъ, Царъ, Отечество “. Пратих ѝ персонално известия (да не я посрамвам публично), че „ цар “ се написа с „ ь “, а не с „ ъ “, а тя ме заля с „ доказателства “ от уеб страниците, където се подвизава и където на всички места пишеше „ царъ “. Трябваше да ѝ намеря копие от документ на Борис III, който стартира с „ Ние, царь… “ и така нататък „ Ама за какво по този начин? “, изуми се младата патриотка. Ами просто тъй като, моето момиче, „ Р “-то в тази дума е палатално и по тази причина я членуваме „ царят “, а не „ царът “, и различен път можеш да си проверяваш по този метод.

Но от кое място се появи думата „ славьнобългарска “ у господина с костюма? Признавам, че не се сетих незабавно. После прозрях: индивидът не прави разлика сред „ ѣ “ и „ ь “. Но другояче „ дано българите да знаят “!

Но и за този случай няма да приказваме. Споменах го, единствено с цел да илюстрирам равнището на подготвеност на най-разпалените назидатели в обществените мрежи. Всъщност ще приказваме за един коментиращ под въпросната обява, тъй като стилът му е индикативен за целия наш обществено-политически спор, протичащ на равнище цивилен деятели и партийни клакьори.

И по този начин, полемиката с непознатия ценител както на тайните заприказва по този начин и на българската античност, протече почти по следния метод. Немàх си работа, та да отговоря на обявата. Направих най-простото, но най-унизително елементарното – отворих Уикипедия и открих фотография на първата страница на ръкописа на Паисий, който се пази на Атон. Пуснах я вместо отговор. Там ясно написа „ Исторїѧ славѣноболгарскаѧ “. И незабавно ме заяде дежурният фейсбук пазител:

– Кой ред, коя по ред дума? Текстът е на практика незабележим. Спокойно може да се твърди с такова " доказателство ", че Ленин е измислил съветските писмена.

– Първи ред, втора дума – отговорих и прибавих, че текстът е напълно забележим, за всички, които имат очи, с цел да видят.

– Добре, всевиждащий – съгласи се с аргумента ми моят конкурент и незабавно мина в последваща офанзива: – само че там няма ятова гласна!

Извадих част от фотографията, усилих я и с алено кръгче обрисувах въпросния Ѣ, дето се твърдеше, че го няма:

После си направих труда, открих факсимилето с по-добро качество и още веднъж обрисувах ята:

И прибавих най-миролюбиво:

– Но не преставам да не разбирам какво потвърждава това в тъпия ви русофило-фобски спор.

– Да. Прав сте – за следващ път смени позицията съперникът ми. Направи го изкусно, предизвикателно, с гордо вдигнато чело. – Вече ясно се вижда знакът за ятов преглас (това е така наречен „ изменчиво Я “ и не бях чувал да си има собствен знак ­– б.м.) сред " в " и " н " в " славянобългарская ". Случайно ли пропускате обстоятелството, че това НЕ Е оригиналът (лъжата, че е черновата на оригинала, даже няма да коментирам), а Еленския дубликат на Дойно граматик?

Не открих сили (и най-много смисъл) да изяснявам, че показаното от мен е това, което стои изложено във витрина и отворено навръх тази страница в Зографския манастир на Атон и че този документ не е напускал манастира, с изключение на в интервала когато Държавна сигурност го открадва, с цел да оправдае съществуването на някакъв собствен неправилен отдел – история, отлично разказана от Христо Христов в книгата „ Операция МАРАТОН – Истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „ Зограф “. Вместо това споделих просто:

– Ами, покажете „ оригинала “. На мен ми е все едно.

И тук диалогът свърши. Мен в действителност ми е все едно. Не че съм апатичен към Историята на св. Паисий, която сама по себе си е църковно, а не светско, камо ли патриотическо-историческо съчинение – тя изследва и потвърждава светостта на България, а не държавно-политическата ѝ популярност. Не съм апатичен към нея, само че към тези пориви на псевдомисълта – да. Както и към всички сходни русофило-фобски клизми. Не ви ли става ужасно? Та това е равнището на публичния спор, това е равнището на най-активните, най-гласовитите участници в него. И забележете технологията: първо текстът не се четеше и с него можеше да се потвърди всичко, в това число и някакви хумористични дейности на Ленин. После, като се видя, че текстът се чете прелестно, стана ясно, че е явно, че Ѣ-ът го няма, което с размазваща жестокост потвърждава, е Историята е славно-, а не славяно-. После, като се видя, че Ѣ-ът си е там (и не е Ь), съответно и усърдно изписан персонално от десницата на светия духовник, към този момент документът престана да бъде оригинал, а фалшификат на великия измамник Дойно Граматик (1760-1814), види се, пръв проводник на зловредното съветско въздействие, целящо да заличи националната ни еднаквост. А пък аз, аз съм един долнокачествен манипулатор, който умишлено премълчава, че пуска факсимилета от имитации. Всъщност, с цел да приключим тематиката с Дойно Граматик, ето по какъв начин наподобява неговият дубликат, на който с самоувереност се базира оня човек от фейсбук:

Нямаше да ви занимавам с всичко това, в случай че те не беше крещящо симптоматично. Точно по този метод се води политическият спор в България и то освен на равнище фейсбук учени, само че и до най-високите и заснежени върхове на властта. Нивото на подготвеност е в противоположна съразмерност по отношение на равнището на пустославие и ненавист. Вярвате ли, че по този метод едно общество може да стигне до някаква истина?

Свободата на словото е хубаво нещо. Обменът на хрумвания – също. Но дано го даваме малко по-скромно. И дано не мислим, че сме толкоз умни, красиви и образовани, че всяко нещо, което ни пристигна на устата, е неопровержима истина, която обаче другите не знаят и би трябвало час по-скоро да им се набие в главите. И да не забравяме, че „ Ѣ “ няма нищо общо с „ Ь “. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.